.

ВХОД

Е-mail: Парола:
Запомни ме на този компютър *забравена парола *регистрация
24.06.2020 09:14

Коментари 0 / Видяна 556

Два празника отбелязваме днес, Еньовден и рождението на Св. Йоан Кръстител

Още по темата: Утре е Голяма Богородица, тази нощ се сбъдват най-силните ни желания Църквите в Благоевград раздават курбан за здраве на Голяма Богородица Православната църква чества Свети Емилиян изповедник Преображение Господне Църквата отбелязва Успение на Света Анна Илинден е. Хората вярват, че на този ден не трябва да се влиза в морето Отбелязваме християнския празник Голяма Света Неделя Летен Атанасовден е! Прави се молебен за дъжд Днес е денят на чудотворните изцеления Православната църква отбелязва Събор на 12-те апостоли

 

 Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година.

 

На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

 

В различните географски области името се произнася по различен начин — в Софийска област името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.

 

Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.

 

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

 

Вярва се, че преди да "тръгне към зима", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

 

За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата.

 

Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал "краденето". Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова "открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери "житомамницата" вече "обрана". Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от "мамници".

 

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

 

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце.

E79 News
Тагове:

Коментари: